Пейзаж № 721 L

Ой скочи, Боже, та поможи!

Къде ходихме, обиколихме,

кални друми ний газихме,

нанесе ни Бог у наш домакин,

който ядеше, пиеше и се Богу молеше –

да му дойдат юнаци коледари.

Ето, дойдохме юнаци коледари.

Като ни виде, много се зарадува,

запретна свилни скути, бели ръкаве,

та ни дари чаша вино, писан колак.

И него Бог дари злато, сребро,

некому лъжичка, некому паница,

на наш домакин кило и половина.

Всеки дигна, на рамо дома отнесе,

наш домакин не можа да дигне,

на рамо дома да отнесе,

впрегна брези биволи в кола желязна,

нагоре прибута, надоле предържа…

У праг опре, у стран запре,

не можа през трап да претърколи,

извади влашко ноже, та през среда пререза,

у къщи укара, и там се, леле, разлело,

двори залело, кола позлатило!…

Да е жив и здрав тоя домакин, що посе тая бела пшеница,

та се роди на малка нива кръстци, на големо гуно копни,

що не можа свети Гьорги с кон да обиколи,

с боздуган да прехвърли!

Да е жива тая домакиня, що омесе тая колачина,

колачина-витачина, та се чуло и пречуло

през девет села в десето,

като орле високо, риба дълбоко,

мечка якост, вук с дебност,

лисица с хитрина, заек с бързина…